Индекс
Великата китайска стена е отбранително съоръжение в Северен Китай, издигнато през 3 век пр.н.е. (в по-голямата си част) върху основата на хунски окопен вал за защита на северозападните граници на империята, нееднократно достроявана. Тя прекосява страната от границата с Корея, при заставата Шанхайгуан до пустинята Гоби, при заставата Дзяюгуан и се оприличава често на дълъг дракон. Тя е едно от най-древните и добре запазени творения на човешкия дух, символ на китайската нация. Името и на китайски звучи "Чанчън" и буквално означава "Дълга защитна стена".
Стената започва да се строи още през 3 век пр.н.е. в епохата на Пролети и есени и на Воюващите царства. През следващите 2300 години повече от 20 китайски династии работят по укрепването и удължаването ѝ, като така се създава най-голямото съоръжение с военна цел в света. Най-голям принос имат династиите Цин, Хан и Мин, които построяват повече от 5000 км.
Началото се поставя от владетелят на царство Чу - Чън през 3-ти в.пр.н.е., като контрамярка срещу нападенията на царство Чи, който започва да строи от камъни и пръст голяма квадратна стена. На места тя е заменена от водни канали или естествени планински прегради и по нейната дължина са построени малки крепости. Тази стена се приема за първообраза на този тип строителство. Скоро и другите царства започват да следват примера му и да строят стени да се отбраняват едно от друго, както и от варварските племена от Север. Най-късата от тези стени е 50 км, а най-дългата над 500 км. Останките от тези първи стени показват териториите на отделните царства.
Голяма част от стената (около 1000 км.) е построена по време на царство Цин, за да се защити от атаките на номадските племена.
През 3-ти в.пр.н.е. императорът-обединител на Китай Цин Шъхуан дава заповед да се съединят съществуващите участъци в една непрекъсната линия, а тези извън определената линия да бъдат разрушени и така се създава "Стената от 10 000 ли". Великата стена се превръща в символ на обединението на Китай.
На запазена стела, поставена до една от заставите, са разчетени думите на Цин Шъхуан:"Аз присъединих отделните княжества и обединих Китай, разруших старите стени и застави за да свържа защитните съоръжения на шестте царства. Положението е стабилно, моят народ живее щастливо, мъжете работят в полето, а жените се занимават с тъкане."
Следващата династия Хан удължава още повече стената, като тя достига почти 20 000 ли (10 000 км.). В някои участъци се допълват една или няколко стени. Целта отново е предпазване от нестихващите набези на номадите Сионну, които към това време са засили мощта си. Хан се опитват да разрешат проблемите с племето чрез междудържавен брак, но в крайна сметка, през управлението на император Хан Уди, се виждат принудени да прибягнат към укрепване на стената. Построени са още повече сигнални кули – средно на всеки 2-5 км, както и малки укрепления с дърва за кулите и обслужващи войници. Така се създава една пълноценна отбранителна система. В столицата и в други селища са построени допълнителни наблюдателници.
След Хан настъпва време на няколко династии, които властват сравнително не дълго време и над различни части на страната. Някои от тях са представители на етнически малцинства от некитайски произход. Те строят защитни стени в различни направления.
По време на процъфтяващата династия Тан територията на Поднебесната достига далеч след пустинята, което кара Стената да изгуби функциите си на гранично отбранително съоръжение. Сун присъединява земите в южен Китай, което също премахва въпроса с укрепването на Стената.
През 13 век монголците прекосяват цяла Азия и Европа. Те превземат и Китай, като основават династия Юан. Тяхната империя се простира много по-далече от пределите на Стената и за тях, като за номадски племена, тя няма голямо значение. Все пак, за да предотвратят евентуално въстание на китайците и за да осъществяват пълен контрол над търговските пътници, са възстановени много от заставите и стратегическите точки. Изпратени са и воински отряди за осигуряване на сигурността.
През Мин, която наследява монголската династия Юан в Китай, поради реалната заплаха от монголците, които искат да си възвърнат властта, както и от нарастващата мощ на националността Нуджън, започва да се доукрепва стената, като сега се използват тухли и чакъл. През двата века владение на Мин не спират работите по стената с размаха на първия китайски император Цин Шъхуан. Великата стена достига до 8 м. височина и 6-7 м. дебелина и повече придобива познатия от наши дни вид. Построени са още много наблюдателници във формата на трапец и с ширина на страна на основата около 6,5 м., което прави по-трудно превземането им. Укрепени са заставите и вече приличат на крепости. Това не спира Монголците и Нуджън, но за щастие те не разрушават по пътя си това хилядолетно съоръжение.
През Мин стената е разделена на 9 зони "джън", начело на които има един главен командващ войските и отговарящ за ремонта. Числеността на служещите в една зона е около 100 000 души, като може да се увеличава или намаля според необходимостта. При обичайна обстановка, командващият зоната има за задача опазване сигурността ѝ, при война, той следва заповедите и препоръките на специален пратеник на Военното министерство или на самия император. Тогава се определят 6 важни застави: Дзюйонгуан, Даомагуан, Дзъдзингуан, Янмънгуан, Ниуугуан и Пиентоугуан. Тези застави са много важни за отбраната на столицата Пекин и югоизточните райони на империята. Армията на династия Дзин за по-сигурно залива портите на заставата Дзюйонгуан с течен метал и така буквално ги заварява. Самата застава е единственото място, откъдето може да се премине през стръмната планина. Но шпионите на Чингиз хан откриват тайна пътека, по която те минават през нощта и така безпрепятствено проникват до столицата Джунду (днешен Пекин).
Великата стена се оказва превземаема и с помощта на огнестрелни оръжия. Още през династия Тан, с изобретяването на барута, започват да се правят топове, които са способни да пробият стената, откъдето да се промъкнат нападателите.
Основният материал за изграждането на стената е пръст, камъни, дърво и керемиди. За нуждите на строителството в планините направо се отварят каменни кариери, откъдето се взимат цели блокове. На Льосовото плато се използва главно пръст, а в пустинята – тръни и пясък. Тухлите и дървото се използват за по-важните участъци. Структурата на стената е замислена много добре, тя следва особеностите на терена и минава през стратегическите точки за да може да се осигури ефикасна отбрана и победа срещу нападателите. Основната и част са високи стени, издигнати върху планински била. По нея има хиляди застави, наблюдателници, площадки за даване на знаци с огън и дим. Тя има зъбци на всеки 2 м., което улеснява стрелбата по нападателите. На равно разстояние се издигат наблюдателниците и площадките. Те от своя страна играят голяма роля в опазването на столицата. При приближаваща опасност войниците започват да си препредават знаци с дим, които могат за много бързо време да достигнат до столицата и да започнат да се изпраща помощ. Покрай стената са построени фортове, където живеят войниците и се съхраняват провизии. Горната част на стената е облицована с 3-4 слоя тухли, които са така добре слепени с вар, че е невъзможно в тях да поникне трева. Върху стената, широка 4,5 м, могат да преминат едновременно 5 коня или 10 души. Отгоре е направена и канализация, за да може да се оттича дъждовната вода чрез капчуци в земята.
Стената започва да се строи още през 3 век пр.н.е. в епохата на Пролети и есени и на Воюващите царства. През следващите 2300 години повече от 20 китайски династии работят по укрепването и удължаването ѝ, като така се създава най-голямото съоръжение с военна цел в света. Най-голям принос имат династиите Цин, Хан и Мин, които построяват повече от 5000 км.
Началото се поставя от владетелят на царство Чу - Чън през 3-ти в.пр.н.е., като контрамярка срещу нападенията на царство Чи, който започва да строи от камъни и пръст голяма квадратна стена. На места тя е заменена от водни канали или естествени планински прегради и по нейната дължина са построени малки крепости. Тази стена се приема за първообраза на този тип строителство. Скоро и другите царства започват да следват примера му и да строят стени да се отбраняват едно от друго, както и от варварските племена от Север. Най-късата от тези стени е 50 км, а най-дългата над 500 км. Останките от тези първи стени показват териториите на отделните царства.
Голяма част от стената (около 1000 км.) е построена по време на царство Цин, за да се защити от атаките на номадските племена.
През 3-ти в.пр.н.е. императорът-обединител на Китай Цин Шъхуан дава заповед да се съединят съществуващите участъци в една непрекъсната линия, а тези извън определената линия да бъдат разрушени и така се създава "Стената от 10 000 ли". Великата стена се превръща в символ на обединението на Китай.
На запазена стела, поставена до една от заставите, са разчетени думите на Цин Шъхуан:"Аз присъединих отделните княжества и обединих Китай, разруших старите стени и застави за да свържа защитните съоръжения на шестте царства. Положението е стабилно, моят народ живее щастливо, мъжете работят в полето, а жените се занимават с тъкане."
Следващата династия Хан удължава още повече стената, като тя достига почти 20 000 ли (10 000 км.). В някои участъци се допълват една или няколко стени. Целта отново е предпазване от нестихващите набези на номадите Сионну, които към това време са засили мощта си. Хан се опитват да разрешат проблемите с племето чрез междудържавен брак, но в крайна сметка, през управлението на император Хан Уди, се виждат принудени да прибягнат към укрепване на стената. Построени са още повече сигнални кули – средно на всеки 2-5 км, както и малки укрепления с дърва за кулите и обслужващи войници. Така се създава една пълноценна отбранителна система. В столицата и в други селища са построени допълнителни наблюдателници.
След Хан настъпва време на няколко династии, които властват сравнително не дълго време и над различни части на страната. Някои от тях са представители на етнически малцинства от некитайски произход. Те строят защитни стени в различни направления.
По време на процъфтяващата династия Тан територията на Поднебесната достига далеч след пустинята, което кара Стената да изгуби функциите си на гранично отбранително съоръжение. Сун присъединява земите в южен Китай, което също премахва въпроса с укрепването на Стената.
През 13 век монголците прекосяват цяла Азия и Европа. Те превземат и Китай, като основават династия Юан. Тяхната империя се простира много по-далече от пределите на Стената и за тях, като за номадски племена, тя няма голямо значение. Все пак, за да предотвратят евентуално въстание на китайците и за да осъществяват пълен контрол над търговските пътници, са възстановени много от заставите и стратегическите точки. Изпратени са и воински отряди за осигуряване на сигурността.
През Мин, която наследява монголската династия Юан в Китай, поради реалната заплаха от монголците, които искат да си възвърнат властта, както и от нарастващата мощ на националността Нуджън, започва да се доукрепва стената, като сега се използват тухли и чакъл. През двата века владение на Мин не спират работите по стената с размаха на първия китайски император Цин Шъхуан. Великата стена достига до 8 м. височина и 6-7 м. дебелина и повече придобива познатия от наши дни вид. Построени са още много наблюдателници във формата на трапец и с ширина на страна на основата около 6,5 м., което прави по-трудно превземането им. Укрепени са заставите и вече приличат на крепости. Това не спира Монголците и Нуджън, но за щастие те не разрушават по пътя си това хилядолетно съоръжение.
През Мин стената е разделена на 9 зони "джън", начело на които има един главен командващ войските и отговарящ за ремонта. Числеността на служещите в една зона е около 100 000 души, като може да се увеличава или намаля според необходимостта. При обичайна обстановка, командващият зоната има за задача опазване сигурността ѝ, при война, той следва заповедите и препоръките на специален пратеник на Военното министерство или на самия император. Тогава се определят 6 важни застави: Дзюйонгуан, Даомагуан, Дзъдзингуан, Янмънгуан, Ниуугуан и Пиентоугуан. Тези застави са много важни за отбраната на столицата Пекин и югоизточните райони на империята. Армията на династия Дзин за по-сигурно залива портите на заставата Дзюйонгуан с течен метал и така буквално ги заварява. Самата застава е единственото място, откъдето може да се премине през стръмната планина. Но шпионите на Чингиз хан откриват тайна пътека, по която те минават през нощта и така безпрепятствено проникват до столицата Джунду (днешен Пекин).
Великата стена се оказва превземаема и с помощта на огнестрелни оръжия. Още през династия Тан, с изобретяването на барута, започват да се правят топове, които са способни да пробият стената, откъдето да се промъкнат нападателите.
Основният материал за изграждането на стената е пръст, камъни, дърво и керемиди. За нуждите на строителството в планините направо се отварят каменни кариери, откъдето се взимат цели блокове. На Льосовото плато се използва главно пръст, а в пустинята – тръни и пясък. Тухлите и дървото се използват за по-важните участъци. Структурата на стената е замислена много добре, тя следва особеностите на терена и минава през стратегическите точки за да може да се осигури ефикасна отбрана и победа срещу нападателите. Основната и част са високи стени, издигнати върху планински била. По нея има хиляди застави, наблюдателници, площадки за даване на знаци с огън и дим. Тя има зъбци на всеки 2 м., което улеснява стрелбата по нападателите. На равно разстояние се издигат наблюдателниците и площадките. Те от своя страна играят голяма роля в опазването на столицата. При приближаваща опасност войниците започват да си препредават знаци с дим, които могат за много бързо време да достигнат до столицата и да започнат да се изпраща помощ. Покрай стената са построени фортове, където живеят войниците и се съхраняват провизии. Горната част на стената е облицована с 3-4 слоя тухли, които са така добре слепени с вар, че е невъзможно в тях да поникне трева. Върху стената, широка 4,5 м, могат да преминат едновременно 5 коня или 10 души. Отгоре е направена и канализация, за да може да се оттича дъждовната вода чрез капчуци в земята.
