Ихтиман е град в Западна България. Намира се в Област София и е административен център на Община Ихтиман. Присъщият за града диалект (в Ихтиманско поле, по р. Марица стига до Пазарджик) принадлежи към северната група югозападни говори.
Преди сегашното си име, градът е носел името "Стипон" (от лат. stipo „гъсто набутвам, населвам“, също и stipator мн.ч. „каравана, охрана“). Градът е бил римска станция охраняваща важната пътна артерия към Босфора. Става и византийска и българска охранителна станция, като последните изместват центъра на охрана към Траянови врати. Според Борстой с това може да се обясни и бойния характер на местните жители, наследници на римски, византийски и български войни. След османското нашествие името на града се променя с течение на времето до сегашното Ихтиман. Предполага се, че е от турски корен. Няма задълбочени изследвания относно произхода на името на града. Има легенди разказващи, че при завземането турският паша виждайки гъстата мъгла над котловината възкликва "Их таман", което трябвало да значи "брей, че мъгла". В сегашния турски език, мъгла означава pus или sis. Има няколко възможности за името:
* бъл. от народното име за Петльовден, Ихтим, Ихтима, който също е и празника за почитане на Патриарх Евтимий (Евтим -> Ивтим -> Ихтим -> Ихтима ?!? ).
* тур. ihtimam - усилие, грижа (положени при превзаменето на града). Възможно е името Ихтимам да се е развило към по-лесното за изговаряне Ихтиман.
* тур. ihaman - възможност + ih+aman/их-аман/ - Естественото възклицание на свеки преминаващ през града, поради гъстата мъгла, калта и ромите. Като името би могло да се развило до съкратената му форма днес.
* рус. их туман - превежда се като ех че мъгла.
Преди сегашното си име, градът е носел името "Стипон" (от лат. stipo „гъсто набутвам, населвам“, също и stipator мн.ч. „каравана, охрана“). Градът е бил римска станция охраняваща важната пътна артерия към Босфора. Става и византийска и българска охранителна станция, като последните изместват центъра на охрана към Траянови врати. Според Борстой с това може да се обясни и бойния характер на местните жители, наследници на римски, византийски и български войни. След османското нашествие името на града се променя с течение на времето до сегашното Ихтиман. Предполага се, че е от турски корен. Няма задълбочени изследвания относно произхода на името на града. Има легенди разказващи, че при завземането турският паша виждайки гъстата мъгла над котловината възкликва "Их таман", което трябвало да значи "брей, че мъгла". В сегашния турски език, мъгла означава pus или sis. Има няколко възможности за името:
* бъл. от народното име за Петльовден, Ихтим, Ихтима, който също е и празника за почитане на Патриарх Евтимий (Евтим -> Ивтим -> Ихтим -> Ихтима ?!? ).
* тур. ihtimam - усилие, грижа (положени при превзаменето на града). Възможно е името Ихтимам да се е развило към по-лесното за изговаряне Ихтиман.
* тур. ihaman - възможност + ih+aman/их-аман/ - Естественото възклицание на свеки преминаващ през града, поради гъстата мъгла, калта и ромите. Като името би могло да се развило до съкратената му форма днес.
* рус. их туман - превежда се като ех че мъгла.