Индекс
Златица е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е в близост до град Пирдоп. Градът е административен център на Община Златица.
Не е известна точна дата на основаване, но намерените при разкопки оръдия на труда и други находки говорят, че селището е съществувало още през Античността. Известно е и римското му наименование: Ulpia Aurea. Латинското, както и българското наименование, произлиза от думата „злато“, тъй като северно от града, под старопланинския връх Свищи плаз, са съществували галерии, в които римляните са добивали ценния метал.
Селището очевидно е продължило съществуването си и през Средновековието, за което свидетелства известната Виргинска грамота на цар Константин Асен от 13 век. Благодарение на стратегическото си разположение и няколкото укрепени калета в Стара планина и Средна гора, Златица пада под турска власт едва 30-35 г. след падането на столицата Търново през 1393 г. Отново поради благоприятното си географско положение градът става седалище на Златишката кааза.
През 1872 г. в Златишкия метох Васил Левски основава един от многобройните си тайни революционни комитети.
След Освобождението, през 1880 г. по силата на нововъзприетото административно деление Софийската губерния става Софийско окръжие, а Златишкото окръжие — Златишка околия. Бурен митинг срещу Стамболовия режим през 1888 г. става причина околийското управление и всички околийски служби да бъдат преместени в съседния град Пирдоп.
При избирането на София за столица на България, Златица е бил сред четирите града предложени за това, но информацията не е сигурна.
Според някои името Улпия Ауреа е повече плод на съвременна мистификация. За съжаление няма сигурни исторически данни че трако-римското селище в района на днешния селскостопански техникум е носело това име. Но категорично е доказано, че Марк Улпий Траян, император от 98 до 117 година сл.н.е. е давал името си само на значителни градски центрове, каквито са например Улпия Пауталия, днешния Кюстендил, или Улпия Сердика, днешна София. Поселението под сегашнишния град е унищожено в средата на 3-ти век, по времето на големите готски нашествия. Значението му не бива да се преувеличава. Селищата около Златица — Пирдоп, Антон, Челопеч и Чавдар са селища, които най-вероятно са възникнали около ханове по протежението на античния път Сердика — Суб Радице — Кабиле (дн. Казанлък) - Августа Траяна (дн. Стара Загора).
Не е известна точна дата на основаване, но намерените при разкопки оръдия на труда и други находки говорят, че селището е съществувало още през Античността. Известно е и римското му наименование: Ulpia Aurea. Латинското, както и българското наименование, произлиза от думата „злато“, тъй като северно от града, под старопланинския връх Свищи плаз, са съществували галерии, в които римляните са добивали ценния метал.
Селището очевидно е продължило съществуването си и през Средновековието, за което свидетелства известната Виргинска грамота на цар Константин Асен от 13 век. Благодарение на стратегическото си разположение и няколкото укрепени калета в Стара планина и Средна гора, Златица пада под турска власт едва 30-35 г. след падането на столицата Търново през 1393 г. Отново поради благоприятното си географско положение градът става седалище на Златишката кааза.
През 1872 г. в Златишкия метох Васил Левски основава един от многобройните си тайни революционни комитети.
След Освобождението, през 1880 г. по силата на нововъзприетото административно деление Софийската губерния става Софийско окръжие, а Златишкото окръжие — Златишка околия. Бурен митинг срещу Стамболовия режим през 1888 г. става причина околийското управление и всички околийски служби да бъдат преместени в съседния град Пирдоп.
При избирането на София за столица на България, Златица е бил сред четирите града предложени за това, но информацията не е сигурна.
Според някои името Улпия Ауреа е повече плод на съвременна мистификация. За съжаление няма сигурни исторически данни че трако-римското селище в района на днешния селскостопански техникум е носело това име. Но категорично е доказано, че Марк Улпий Траян, император от 98 до 117 година сл.н.е. е давал името си само на значителни градски центрове, каквито са например Улпия Пауталия, днешния Кюстендил, или Улпия Сердика, днешна София. Поселението под сегашнишния град е унищожено в средата на 3-ти век, по времето на големите готски нашествия. Значението му не бива да се преувеличава. Селищата около Златица — Пирдоп, Антон, Челопеч и Чавдар са селища, които най-вероятно са възникнали около ханове по протежението на античния път Сердика — Суб Радице — Кабиле (дн. Казанлък) - Августа Траяна (дн. Стара Загора).