Етрополе

Ѐтрополе е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е в близост до град Правец. Градът е административен център на Община Етрополе.

Местоположение


Община Етрополе заема 375 кв. км площ от Софийска област. Разположена е върху северните склонове на Стара планина. Центърът ѝ град Етрополе (северна ширина 42°49'52", източна дължина 21°39'30") се намира в красивата котловина на река Малки Искър, в подножието на връх Баба, на около 80 км от София.

Населени места в общината: - град Етрополе - села Бойковец, Брусен, Лопян, Лъга, Малки Искър, Рибарица и Ямна - махали Горунака и Оселна

Община Етрополе граничи с общините: Тетевен, Ябланица, Правец, Ботевград, Елин Пелин, Златица

Климат


За предпланинския район, в който е разположена община Етрополе, е характерен умереноконтиненталният климат с прохладно лято и студена зима, която продължава 4-5 месеца. Средната годишна температура е 13-15 градуса.

Средногодишните валежи са 600-650 мм, с максимум през юни и минимум през февруари. Средногодишният брой на дните със снежна покривка е 20-50. Средният брой на засушаване с продължителност над 10 дни за зимата е 11-15, за пролетта - 11-15, за лятото - до 15, за есента - до 18 дни. Преобладаващи ветрове са северозападните. Средната месечна и годишна скорост на вятъра е 1,6 м/сек.

Защитени обекти


Защитените гори и територии са общо 1432,8 ха - 1009,6 ха залесена и 432,2 ха незалесена площ. - местност Варовитец с манастира “Св. Троица” и вековни яворови дървета - Бенковска пещера - историческа местност - местност Чертиград - скални комплекси с горска растителност, обитавана от редки и застрашени от изчезване бозайници и грабливи птици, историческа местност - Орлов камък - Червена стена (с. Лопян) - скален комплекс, обитаван от множество грабливи птици, които са застрашени от изчезване

История


Етрополе има над 2500-годишна история. Възниква през VII-VI в. пр.н.е. Първите му заселници са траките от племето трибали. Селището се намира на важен кръстопът, свързващ Дунав с Македония и Тракия, в близост до два важни старопланински прохода. През котловината преминават войските на Филип II Македонски (339 г. пр.н.е.), Александър Велики (335 г. пр.н.е.), келтските племена и римските легиони.

Местоположението и природните условия на района благоприятстват стопанското развитие и търговията още в най-древни времена. Археологическите свидетелства - македонски и гръцки монети, образци от гръцка керамика, луксозни предмети и накити, сочат ранно установяване на търговски обмен с далечни пазари - Финикия и Египет.

През 16 - 17век градът се развива като важен рударски и занаятчийски център. Добиват се желязо, мед, злато и сребро.

През 16 век тук се заселват опитни рудари саксонци, които въвеждат нова технология в рударството - чуковете самокови.

Разработването на рудните залежи стимулира бурното развитие на редица занаяти, свързани с обработването на метали - ковачество, медникарство, ножарство, златарство, тюфекчийство.

Много добре се развиват обущарството, грънчарството, бъкличарството, гайтанджийството, кожарството и кожухарството, мутафчийството, въглищарството, тепавичарството и още много други. Според архивни данни от 1820 г. в Етрополе са изброени 42 занаята.

Занаятчийско-търговските връзки на града били предимно с Пловдив, Плевен, София, Свищов, Ловеч и др. Извън пределите на страната се изнасяли стоки за Виена, Будапеща, Цариград, Александрия, Одрин, Букурещ, Битоля, Русия, Австро-Унгария.

Стопанският възход на селището създава условия за развитие на просвета и книжовност. През 16 - 17 век в манастира “Св. Троица” (“Варовитец”), разположен в живописен кът на 5 км югоизточно от града, възниква Етрополската книжовно-просветна и калиграфско-художествена школа. Тук се преписва библейска и богослужебна книжнина със собствен оригинален стил на изписване и украса. Запазени са 76 тома ръкописи - безценни документи в съкровищницата на българската литература.

През 1613 г. в манастира се създава килийно училище. В края на 18 век такива училища се основават в града, в църквите и метосите на Рилския, Зографския, Гложенския и Черепишкия манастир. През 1811 г. в Етрополе е открито обществено килийно училище.

През 1828-1830 г. е построена една от първите в страната училищни сгради, пригодени за взаимно училище. Етрополските първенци - търговци и занаятчии, построяват мъжко и девическо класно училище, красиви жилищни и стопански сгради и допринасят за разширяването и благоустрояването на града.

Безспорен принос за развитието на просветното дело в Етрополе има Тодор Пеев (1842-1904) - учител, революционер, книжовник и журналист, една от видните личности на нашето Възраждане, оставил светла диря в националната ни история.

С личното участие на Васил Левски през 1870 г. е основан революционен комитет.

На 24 ноември 1877 г. предният отряд на генерал Гурко донася свободата и оттук в продължение на 40 дни се ръководи зимният преход на Балкана.