Индекс
Елена е град в Северна България. Той се намира във Великотърновска област, в близост до язовир "Йовковци". Той е административен център на община Елена. Регионът около Елена е известен като Еленски балкан.
Градът е известен от 1430 година с имената Стръмена и Еляна. През 18-ти и 19-ти век е занаятчийски, търговски и културен център. Градът и еленчани са играли важна роля през Възраждането на България. В почти всяко важно събитие от тогава има участие на еленчани: във Велчовата завера (1835 година) и в Търновското въстание през 1862 година
Град Елена е наричан "Българският Витлеем", защото по време на възрожденската епоха е имал три църкви. Това го е нямало в нито един друг български град по това време.
Първата светиня на Елена е старата църква "Свети Никола". Тя съществувала преди 16-ти век. В запазения от Дойно Граматик стар псалтир, "печатан във Венеция от Виченца, син на Божидар Вукович, войвода на Подгорица" е записано: "Книгата се подарява на храма на църквата "Свети Никола" в 1518 година от някой си Пера". Още тогава храмът е книжовно хранилище - мост между Търновската книжовна школа и Елена. По предание се знае, че църквата е притежавала много стари ръкописни книги, писани на пергамент. Дори е имало специален свещеник, който е пазел книгите и ги раздавал за ползване. Храмът "Свети Никола" бил единствен за еленските махали. Колибарите от тях извършвали религиозните обреди в своите черковища. Под вековен дъб се молели за дъжд и за берекет. Правили в деня на своите светии Свети Архангел, Свети Никола, Свети Илия богослужението. Стареят прикадявал сложената обща трапеза с тамян на счупена керемида вместо кадилница. Колибарите идвали в неделя да се черкуват в Еленската църква. Денят за черкуване ставал и пазарен ден. Така по-късно възникнали сборове-панаири, които ставали три пъти в годината и траели по три дни.
Градът е известен от 1430 година с имената Стръмена и Еляна. През 18-ти и 19-ти век е занаятчийски, търговски и културен център. Градът и еленчани са играли важна роля през Възраждането на България. В почти всяко важно събитие от тогава има участие на еленчани: във Велчовата завера (1835 година) и в Търновското въстание през 1862 година
Град Елена е наричан "Българският Витлеем", защото по време на възрожденската епоха е имал три църкви. Това го е нямало в нито един друг български град по това време.
Първата светиня на Елена е старата църква "Свети Никола". Тя съществувала преди 16-ти век. В запазения от Дойно Граматик стар псалтир, "печатан във Венеция от Виченца, син на Божидар Вукович, войвода на Подгорица" е записано: "Книгата се подарява на храма на църквата "Свети Никола" в 1518 година от някой си Пера". Още тогава храмът е книжовно хранилище - мост между Търновската книжовна школа и Елена. По предание се знае, че църквата е притежавала много стари ръкописни книги, писани на пергамент. Дори е имало специален свещеник, който е пазел книгите и ги раздавал за ползване. Храмът "Свети Никола" бил единствен за еленските махали. Колибарите от тях извършвали религиозните обреди в своите черковища. Под вековен дъб се молели за дъжд и за берекет. Правили в деня на своите светии Свети Архангел, Свети Никола, Свети Илия богослужението. Стареят прикадявал сложената обща трапеза с тамян на счупена керемида вместо кадилница. Колибарите идвали в неделя да се черкуват в Еленската църква. Денят за черкуване ставал и пазарен ден. Така по-късно възникнали сборове-панаири, които ставали три пъти в годината и траели по три дни.