Ду̀пница е град в Западна България. Той се намира в Област Кюстендил в полите на Рила планина. Градът е втори по големина в областта след Кюстендил и е административен център на община Дупница.
Градът съществува още от дълбока древност. С името Дъбница е известен до Освобождението. След това официалното му име е Дупница. През 1948 е преименуван на Станке Димитров, едноименния комунистически деец, през 1949 - на Марек, а през 1950 отново става Станке Димитров. След демократичните промени си връща старото име.
Близо до града се намира местността Разметаница, където според византийските хронисти цар Самуил убива брат си Арон. Съществувал е мост, който започвал от Драгойната крепост (в местността Кръста) и завършвал от другата страна на река Джерман в планината (близо до Ловния дом). Мостът е бил стратегически важен за града.
След Освобождението Дупнишка околия е гранична зона с Османската империя, като граничният пункт за преминаване е бил на моста в село Бараково. През 1904 г. в града е създадена и е дислоциран щабът на покритата със слава Седма Рилска дивизия, като е построена и една от най-старите военни болници в България, просъществувала над 100 години.
Градът съществува още от дълбока древност. С името Дъбница е известен до Освобождението. След това официалното му име е Дупница. През 1948 е преименуван на Станке Димитров, едноименния комунистически деец, през 1949 - на Марек, а през 1950 отново става Станке Димитров. След демократичните промени си връща старото име.
Близо до града се намира местността Разметаница, където според византийските хронисти цар Самуил убива брат си Арон. Съществувал е мост, който започвал от Драгойната крепост (в местността Кръста) и завършвал от другата страна на река Джерман в планината (близо до Ловния дом). Мостът е бил стратегически важен за града.
След Освобождението Дупнишка околия е гранична зона с Османската империя, като граничният пункт за преминаване е бил на моста в село Бараково. През 1904 г. в града е създадена и е дислоциран щабът на покритата със слава Седма Рилска дивизия, като е построена и една от най-старите военни болници в България, просъществувала над 100 години.