Индекс
Га̀брово е град в Централна България. Той е областен център на Област Габрово и е в близост до Трявна (18 km), Дряново (20 km) и Севлиево (27 km). Намира се в северното подножие на Шипченския дял на Стара планина, на река Янтра . Градът е административен център на община Габрово. Член на ФЕКГ (Фондация на европейските карнавални градове). В България е известен с шегите, котките без опашки, гостоприемството на габровци (виж Габровски шеги). С дължината си от над 25 km той е най-дългият български град. В непосредствена близост до него, в местността "Узана" е разположен географският център на България.
Габрово възниква през средните векове като стратегическо селище в близост до старопланинските проходи. Според легендата селището е основано от Рачо Ковача, но категорични доказателства за това няма. На 2 км източно от града се намира крепостта „Градище“, съществувала до XI–XII век. При археологически разкопки през 1985 и 1989 г. е проучен многослоен некропол в центъра на Габрово, съществувал в периода XIII-XIX в. , и останките от църквата „Св. Петка“. Така е потвърдено съществуването на селище на габровска територия още по времето на Втората българска държава.
Първото известно име на селището Габрува е от 1477 г., а днешното - Габрово, се появява през XVII век. Един от първите писмени документи, в които се споменава Габрово, е от 1704 г. В него се иска разрешение за ремонт на църквата „Св. Петка“ и се казва, че „тя е наша от завоюването до ден днешен“. Наименованието идва от дървото габър.
В края на XII век тук се развиват занаятите и търговията, както и производства, свързани с обслужването и опазването на проходите през Балкана - ковачество, оръжейничество и др. В годините на османското владичество Габрово е голям занаятчийски и търговски център. През XIX век тук се практикувани 26 занаята - ковачество (налбанство), ножарство, чаракчийство, грънчарство, гайтанджийство, кожарство, бубарство и много още. Първата текстилна фабрика (1882) е открита от Иван Колчев Калпазанов. През 1860 г. Габрово е обявено за град. Феликс Каниц казва за него, че през 70-те години на XIX век “е една голяма работилница” и че е “град, който живее от водата”, имайки предвид масово използваната водна сила. Славата на габровските изделия се носи из цялата Османска империя, че и извън нея. В Букурещ и сега има улица, носеща името “Габровени”.
Габрово възниква през средните векове като стратегическо селище в близост до старопланинските проходи. Според легендата селището е основано от Рачо Ковача, но категорични доказателства за това няма. На 2 км източно от града се намира крепостта „Градище“, съществувала до XI–XII век. При археологически разкопки през 1985 и 1989 г. е проучен многослоен некропол в центъра на Габрово, съществувал в периода XIII-XIX в. , и останките от църквата „Св. Петка“. Така е потвърдено съществуването на селище на габровска територия още по времето на Втората българска държава.
Първото известно име на селището Габрува е от 1477 г., а днешното - Габрово, се появява през XVII век. Един от първите писмени документи, в които се споменава Габрово, е от 1704 г. В него се иска разрешение за ремонт на църквата „Св. Петка“ и се казва, че „тя е наша от завоюването до ден днешен“. Наименованието идва от дървото габър.
В края на XII век тук се развиват занаятите и търговията, както и производства, свързани с обслужването и опазването на проходите през Балкана - ковачество, оръжейничество и др. В годините на османското владичество Габрово е голям занаятчийски и търговски център. През XIX век тук се практикувани 26 занаята - ковачество (налбанство), ножарство, чаракчийство, грънчарство, гайтанджийство, кожарство, бубарство и много още. Първата текстилна фабрика (1882) е открита от Иван Колчев Калпазанов. През 1860 г. Габрово е обявено за град. Феликс Каниц казва за него, че през 70-те години на XIX век “е една голяма работилница” и че е “град, който живее от водата”, имайки предвид масово използваната водна сила. Славата на габровските изделия се носи из цялата Османска империя, че и извън нея. В Букурещ и сега има улица, носеща името “Габровени”.