Индекс
Вра̀ца е град в Северна България Той е административен център на Област Враца и на Община Враца. Намира се на 112 км. северно от София, на около 40 км. югоизточно от Монтана, на 14 км. северозападно от Мездра.
Къде е началото на този град?! То трепти едва забележимо оттатък маранята на нагорещените столетия, преминали тук преди нас. Археолозите надничат в далечните векове и откриват стъпки на хора още през второто хилядолетие преди новата ера. Намерените в този край медни и бронзови оръдия на труда, оръжия и накити говорят, че тукашните рудари и леяри още в най-далечни времена са вземали подземните богатства на мина „Плакалница” и са ги превръщали в сечива, с които тракийското племе трибали е търсило плодородието на равнината и богатството на планината. Тук са се изковали оръжия, с които трибалите са защитавали своите земи от нашествията на вражите илирийски и скитски племена. А може би в тракийските гробници, които бяха разкрити във Враца, са били погребани загиналите вождове на трибалите в защита на своите земи от нападенията на Филип II или на неговия син Александър Велики. Богатото съкровище в гробницата говори, че тук е цъфтяло голямо тракийско селище, което е играело важна роля в икономическия и в политическия живот не само на трибалите и техните съседни племена, но и в целия Балкански полуостров. Когато тук дошли римляните, те първо отправили поглед нагоре към планината - към медните мини. И свързали съдбата си с това богатство и с отвесните скали на пролома при река Лева, където изникнало римско рударско селище с монетарница за бронзови монети. За да защитят този богат край от нашественици, римляните вдигнали яка крепост при Вратцата над река Лева. Навярно посочената от Прокопи Кесарийски крепост „Валве”, което на латински означава „двукрила врата”, е същата крепост при Вратцата. И новите заселници – славяните и прабългарите, също отправили поглед нагоре към скалите на пролома и още по-нататък – към планината, която криела в недрата си: мед, олово, цинк, сребро и злато. Това славянско селище на река Лева започнало да играе важна роля още през Първата българска държава. Два пъти тази българска твърдина е разбивала византийски войски и спасявала честта на България. Тя е дала своята дан и за раждането и укрепването на Втората българска държава. И навярно затова българският цар Асен I е отправил гореща благодарност към Вратица, когато е построил през XIII век вътре в крепостта царски манастир, за да започне от тук нататък истинският разцвет на града. Навярно заради твърдостта на Вратица срещу вражите пристъпи и друг владетел от династията на Асеновци – Михаил II Асен е направил голямо дарение на манастира, като е поставил тук каменен надпис-грамота, където за първи път се споменава името на град Вратица. Тази крепост е отблъсквала не едно нашествие на чуждоземни войски. Едно цяло столетие Вратица е била несломима твърдина на Асеновци и после още един век гранитна опора на Шишмановци. Началото на този град може да се търси единствено тук – при пролома „Вратцата”.
Автор: Савчо Генов
Още преди около 6 000 г.пр. Хр. е имало живот по врачанските земи. Местните жители са се занимавали основно със земеделие и скотовъдство. През по късен период започват да се занимават и с грънчарство. В село Градешница е открита керамика със специфични надписи, които се смятат за едни от най-старите в Европа. Успоредно с това започва и развитието на медният рудодобив. В периода около 4-5 век г. пр. Хр. започват на територията на днешна Враца да се заселват Трибалите. Те били особено и войнствено племе. През 425 г. пр. Хр. разбили одрисите, а след това дори армията на Филип Втори Македонски.
През 335 г.пр. Хр. воюват и срещу Александър Македонски и тогава се споразумява да бъдат негови съюзници.
Предполага се, че от този период датира и едно от най-големите съкровища откривани по Българските земи и най-голямото тракийско такова, а именно — Рогозенското съкровище. То е открито през 1985 г. Може да се предполага, че колекцията от 165 сребърни съдове е била притежание на местен тракийски владетел от племето Трибали. По някои от съдовете са гравирани и различни дарствени надписи, от които се научават имената на различни тракийски владетели и на майсторите златари, които са изработили съдовете. Фиалите имат най-голям дял — общо 108 на брой. Това е два пъти повече, отколкото са всички фиали в музеите в Европа. През 6-ти — 4-ти век пр. Хр. в околностите на Враца е имало вече голямо културно, икономическо и политическо средище, но през 3-ти век пр. Хр. нещата тук се променят съществено. Трибалите претърпели сериозни сътресения нанесени им от келтите, а по-късно през 179 и 168 г. пр. Хр.са разорени от германското племе бастари.
Началото на римската експанзия по тези земи започва през 28 г. пр. Хр. Близо 400 г. Враца е част от Римската Империя.
Къде е началото на този град?! То трепти едва забележимо оттатък маранята на нагорещените столетия, преминали тук преди нас. Археолозите надничат в далечните векове и откриват стъпки на хора още през второто хилядолетие преди новата ера. Намерените в този край медни и бронзови оръдия на труда, оръжия и накити говорят, че тукашните рудари и леяри още в най-далечни времена са вземали подземните богатства на мина „Плакалница” и са ги превръщали в сечива, с които тракийското племе трибали е търсило плодородието на равнината и богатството на планината. Тук са се изковали оръжия, с които трибалите са защитавали своите земи от нашествията на вражите илирийски и скитски племена. А може би в тракийските гробници, които бяха разкрити във Враца, са били погребани загиналите вождове на трибалите в защита на своите земи от нападенията на Филип II или на неговия син Александър Велики. Богатото съкровище в гробницата говори, че тук е цъфтяло голямо тракийско селище, което е играело важна роля в икономическия и в политическия живот не само на трибалите и техните съседни племена, но и в целия Балкански полуостров. Когато тук дошли римляните, те първо отправили поглед нагоре към планината - към медните мини. И свързали съдбата си с това богатство и с отвесните скали на пролома при река Лева, където изникнало римско рударско селище с монетарница за бронзови монети. За да защитят този богат край от нашественици, римляните вдигнали яка крепост при Вратцата над река Лева. Навярно посочената от Прокопи Кесарийски крепост „Валве”, което на латински означава „двукрила врата”, е същата крепост при Вратцата. И новите заселници – славяните и прабългарите, също отправили поглед нагоре към скалите на пролома и още по-нататък – към планината, която криела в недрата си: мед, олово, цинк, сребро и злато. Това славянско селище на река Лева започнало да играе важна роля още през Първата българска държава. Два пъти тази българска твърдина е разбивала византийски войски и спасявала честта на България. Тя е дала своята дан и за раждането и укрепването на Втората българска държава. И навярно затова българският цар Асен I е отправил гореща благодарност към Вратица, когато е построил през XIII век вътре в крепостта царски манастир, за да започне от тук нататък истинският разцвет на града. Навярно заради твърдостта на Вратица срещу вражите пристъпи и друг владетел от династията на Асеновци – Михаил II Асен е направил голямо дарение на манастира, като е поставил тук каменен надпис-грамота, където за първи път се споменава името на град Вратица. Тази крепост е отблъсквала не едно нашествие на чуждоземни войски. Едно цяло столетие Вратица е била несломима твърдина на Асеновци и после още един век гранитна опора на Шишмановци. Началото на този град може да се търси единствено тук – при пролома „Вратцата”.
Автор: Савчо Генов
Още преди около 6 000 г.пр. Хр. е имало живот по врачанските земи. Местните жители са се занимавали основно със земеделие и скотовъдство. През по късен период започват да се занимават и с грънчарство. В село Градешница е открита керамика със специфични надписи, които се смятат за едни от най-старите в Европа. Успоредно с това започва и развитието на медният рудодобив. В периода около 4-5 век г. пр. Хр. започват на територията на днешна Враца да се заселват Трибалите. Те били особено и войнствено племе. През 425 г. пр. Хр. разбили одрисите, а след това дори армията на Филип Втори Македонски.
През 335 г.пр. Хр. воюват и срещу Александър Македонски и тогава се споразумява да бъдат негови съюзници.
Предполага се, че от този период датира и едно от най-големите съкровища откривани по Българските земи и най-голямото тракийско такова, а именно — Рогозенското съкровище. То е открито през 1985 г. Може да се предполага, че колекцията от 165 сребърни съдове е била притежание на местен тракийски владетел от племето Трибали. По някои от съдовете са гравирани и различни дарствени надписи, от които се научават имената на различни тракийски владетели и на майсторите златари, които са изработили съдовете. Фиалите имат най-голям дял — общо 108 на брой. Това е два пъти повече, отколкото са всички фиали в музеите в Европа. През 6-ти — 4-ти век пр. Хр. в околностите на Враца е имало вече голямо културно, икономическо и политическо средище, но през 3-ти век пр. Хр. нещата тук се променят съществено. Трибалите претърпели сериозни сътресения нанесени им от келтите, а по-късно през 179 и 168 г. пр. Хр.са разорени от германското племе бастари.
Началото на римската експанзия по тези земи започва през 28 г. пр. Хр. Близо 400 г. Враца е част от Римската Империя.