История
Велико Търново е един от най-старинните градове в България. Той има повече от петхилядолетна история, като първите свидетелства за живот са от третото хилядолетие преди Христа и са намерени на хълма Трапезица. Старинната част на Велико Търново - царският дворец от времето, когато е бил столица на България по време на Второто българско царство (1187 – 1393), е разположен на 3 хълма — Царевец, Трапезица и Света гора. Според съвременници, през средновековието Търново е бил новия Йерусалим, Рим и Константинопол и то взети заедно[3].
През 1185 братята Асен и Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, което продължило 167 години и провъзгласили Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12-14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България.
Хълмът Царевец е заобиколен от 3 страни от река Янтра. По време на Втората българска държава е обитаван от царския двор, болярите и патриарха. Опасан е от крепостна стена, построена върху естествени отвесни скали. Крепостта имала три входа. Главният вход почвал с подвижен мост над пресечената скала и имал три последователни врати, вторият (Малката порта) свързвал Царевец с Асенова махала, а третият — с Френкхисар. От кулите е запазена само една, наричана днес Балдуинова кула. В средата на Царевец се издигал дворецът, който се състоял от тържествена зала, църквата „Св. Петка“, жилищни и стопански сгради, водохранилища и помещения за стражата. Защитен бил с яки каменни стени и бойни кули.
На най-високата част на Царевец се намирала патриаршеската църква „Възнесение Христово“ с четвъртита звънарница до нея и резиденция на патриарха. Откриването на голям брой основи на жилищни и други сгради по целия терен на хълма както в двореца, така и покрай крепостните стени дава основание да се направи изводът, че Царевец не е бил тясно затворена крепост, а истински средновековен град, гъсто застроен с жилищни и други сгради.
През 1598 г. избухва голямото Първо Търновско въстание и за цар е коронясан Шишман III. Само след няколко месеца въстанието е потушено, а много от водачите му загиват или намират спасение на север от Дунав. През 1686 г. града става център и на Второто Търновско въстание, начело с Ростислав Стратимирович, но и това въстание бързо е потушено.
След Освобождението и подписания Берлински договор града е временна столица - тук се свиква Учредително събрание през 1879 г., на което се приема действалата до 1947 г. Търновска конституция, Първото Велико Народно събрание, което избира за княз Александър I, както и редица обикновени народни събрания.
Легенди за Велико Търново [редактиране]
Предание говори, че в скалите над Патриаршеският манастир "Света Троица", намиращ се северно от Велико Търново, е скрита прочутата Търновска библиотека. Тук в пещера високо в скалите били изнесени всичките книги и манастирските ценности. Входът бил зазидан и замазан със счукана скала и хоросан. По нищо не личал. Можел да се намери само чрез знак изкован на скалата...
Легенда разказва, че в крепостта на Трапезица била царската монетарница. Намирала се до южния вход при Царева стъпка. Под нея имало подземие, в което се пазело царското съкровище. Ходникът бил покрит с каменна плоча. Надолу водели стълби до желязна врата. Само царят и пазителят на хазната знаели тайната на вратата. Пред нея имало ниши. В тях стояли скрити стражите. Когато турците нахлули, Шишман заповядал всичко да бъде пренесено в подземието. Машините за сечене на пари, суровото злато и златните и сребърните монети. Пълната съкровищница била затворена. Царят заповядал да се срине монетарницата. На мястото останали само купища камъни. Входът бил под камък на ос. Той се завъртал и се откривала каменната плоча. Под нея били стълбите към желязната врата. Тайната за камъка знаел само Шишман...
Южно от град Велико Търново се намира местността Трошана. Легенда разказва, че тези земи били царски. Царят ги дарил на болярина Трошан. Той съградил в новите земи манастир. Царят разбрал и надарил манастира богато. В църквата всичко заблестяло от злато, сребро и скъпоценни камъни. В палатите на Трошан през лятото идвало царското семейство. Царят ходел в манастира и оставял безценни дарове, но... настанали лоши времена. Завоевателите наближили Търново. Монасите събрали всичко ценно и го сложили в подземието, при манастирското съкровище. Манастирът бил разрушен и опожарен. Монасите били избити. Останала само легендата за царския манастир.
Царевец и Момина крепост се намират в град Велико Търново. Легенда разказва, че там в римско време имало калета, които охранявали пътя за великолепния Никополис. Когато варварите нахлули, обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек, знаещ тайната на съкровището можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга галерия. От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности... Ако непосветен влезел никога не ще се върнел жив. Във всяка зала имало безценни предмети - златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове. Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входа бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там в страни започвала галерия. Когато римляните се оттегляли отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре...
Индекс
