Индекс
Бурга̀с е град в Източна България, център на Община Бургас, както и на най-голямата по площ (7748,1 кв.км) Област в България. Той е най-големият град и важен икономически, културен, административен център на южното българско черноморие. Със своите 235 000 жители Бургас се нарежда на четвърто място по численост на население в страната след София, Пловдив и Варна. Тук се намира и най-натовареното летище в страната, след това в София. Пристанище Бургас е с най-голям товарооборот в България. През лятото градът е посещаван от български и чужди туристи.
Районът на днешен Бургас, между трите езера и Черно море е наричан "Кръстопът на най-древните цивилизации"
Коренните жители на региона са траки. Предполага се, че около 6 век пр.н.е. по крайбрежието те създават редица градове, като Аполония, Месемврия, Анхиало и други, за които се счита, че са основани от гръцки преселници.
В началото на лятото на 2008 г. археолози от Бургаския музей откриват на 10 километра северно от града, в праисторическа могила в местността “Солна нива”, в двора на затвора-общежитие с лек режим по пътя за квартал Ветрен, уникални предмети, датирани към епохата на ранния халколит . Изкопани са над 250 вещи, за най-ранните от които се предполага, че са използвани 6000 години преди Христа. Те свидетелстват за земеделие, скотовъдство и добив на сол, като поминък на древните обитатели на местността. Открити са и ритуални съдове на царя-жрец. Счита се, че артефактите са най-старите, намирани изобщо по крайбрежието на Черно море, включително в Турция и в Кавказ.[3][4]
По-късно на 15 км югозападно от Бургас е основан римският град Деултум, който също е бил военна колония, а впоследствие се превръща във важен център на региона. От старото име произхождат наименованията Девелт и Дебелт. Тук е бил построен лечебен център до многобройните минерални извори в този район.
През средновековието на 10 км е построена крепостта Пиргос, най-вероятно използвана като наблюдателна кула. Нейните останки са съществували и през 19-ти век, за което свидетелстват различни европейци, посещавали района през този период. Едва през 17 век Бургас получава настоящото си име. Първоначално е наречен Ахело Бургас, а след Освобождението – Бургас. Според сведенията на френския консул по Черноморието Шарл дьо Пейсонел (1727-1790) градът започва да се разраства благодарение на търговията и зърноизноса за Цариград в средата на 18 век.
С оттеглянето на руските войски, след края на Руско-турската война от 1828-1829 г., по-голямата част от населението на Странджа и крайбрежието напуска родните си домове и следвайки армията извън пределите на България се заселва в Украйна, Молдова, Бесарабия и други територии на Руската империя. В изоставените селища се заселват българи от вътрешността на страната, които под влиянието на гръцките учители и свещеници, постепенно се погърчват.
През 1869 година в Бургас се откриват българско училище и църква. Градът е освободен от османска власт на 6 февруари 1878 година от руските войски. По това време в него живеят около 2950 души, основно турци, арменци, евреи, българи и гръкомани. Първи кмет на освободения град е Нико Попов- българин, в чието семейство половината се смятат за гърци. След подписването на Берлинския Договор Бургас става един от 6-те административни центрове на новосъздадената провинция Източна Румелия. По-голямата част от турското население, се изселва в Османската империя, първоначално след Освобождението, а впоследствие и след Съединението на България.
На 29 януари 1895 година емигрантите от Македония в Княжество България създават в Бургас Македонско дружество, наречено Пирин планина в което членуват и емигранти от Одринско. На 12 май 1896 година, по подобие на бургаското македонско дружество “Пирин планина”, по инициатива на Капитан Петко войвода и братята Петър и Никола Драгулеви във Варна, се създава Одринско преселенско дружество „Странджа”. [5]. През месец декември същата година се изгражда и негов клон в Бургас. [5]. На 02 септември 1902 г. двете организации в Бургас се обединяват в Македоно-одринско дружество.
Важен етап от икономическото развитие на Бургас бележи морското пристанище, което е открито на 18 май 1903 година. През 1905 година е основана и Търговска гимназия, а през 1925 година се открива Държавното механо-техническо училище.
В следващите десетилетия градът и окръга се превръщат в най-големия бежански лагер на България. След Илинденско-Преображенското въстание и особено след Междусъюзническата война от 1913 г., градът и региона се напълват с бежанци от Източна Тракия[5]. По непълни данни на бившата Дирекция за настаняване на бежанските семейства в България, до 1931 година в Бургаски окръг са заселени най-много – 12155 семейства като общият им брой възлиза на над 60 хиляди души, две трети от които от Източна Тракия[5]. Останалата част са бежанци от Егейска Македония, основно от района на Енидже Вардар. Те пристигат в периода 1923-1925 г. и са заселени в Бургас и по крайбрежните селища на север от града. На тяхно място за Гърция заминават по-голямата част от гърчеещите се жители от региона.
Македонските българи основават в Бургас Македоно-одринското опълченско дружество, Македонското благотворително братство" Димитър Михайлов", Македонското женско културно-просветно и благотворително дружество"Менча Кърничева", Македонският младежки сговор" Пелистер" и др.
След Втората световна война по-голямата част от еврейското население се изселва в новосъздадената държава Израел.
По време на управлението на БКП, Бургас е превърнат в индустриален център. Частните предприятия и фабрики са национализирани и са построени много заводи, най-голям от които е бившия Нефто-химически комбинат.
Районът на днешен Бургас, между трите езера и Черно море е наричан "Кръстопът на най-древните цивилизации"
Коренните жители на региона са траки. Предполага се, че около 6 век пр.н.е. по крайбрежието те създават редица градове, като Аполония, Месемврия, Анхиало и други, за които се счита, че са основани от гръцки преселници.
В началото на лятото на 2008 г. археолози от Бургаския музей откриват на 10 километра северно от града, в праисторическа могила в местността “Солна нива”, в двора на затвора-общежитие с лек режим по пътя за квартал Ветрен, уникални предмети, датирани към епохата на ранния халколит . Изкопани са над 250 вещи, за най-ранните от които се предполага, че са използвани 6000 години преди Христа. Те свидетелстват за земеделие, скотовъдство и добив на сол, като поминък на древните обитатели на местността. Открити са и ритуални съдове на царя-жрец. Счита се, че артефактите са най-старите, намирани изобщо по крайбрежието на Черно море, включително в Турция и в Кавказ.[3][4]
По-късно на 15 км югозападно от Бургас е основан римският град Деултум, който също е бил военна колония, а впоследствие се превръща във важен център на региона. От старото име произхождат наименованията Девелт и Дебелт. Тук е бил построен лечебен център до многобройните минерални извори в този район.
През средновековието на 10 км е построена крепостта Пиргос, най-вероятно използвана като наблюдателна кула. Нейните останки са съществували и през 19-ти век, за което свидетелстват различни европейци, посещавали района през този период. Едва през 17 век Бургас получава настоящото си име. Първоначално е наречен Ахело Бургас, а след Освобождението – Бургас. Според сведенията на френския консул по Черноморието Шарл дьо Пейсонел (1727-1790) градът започва да се разраства благодарение на търговията и зърноизноса за Цариград в средата на 18 век.
С оттеглянето на руските войски, след края на Руско-турската война от 1828-1829 г., по-голямата част от населението на Странджа и крайбрежието напуска родните си домове и следвайки армията извън пределите на България се заселва в Украйна, Молдова, Бесарабия и други територии на Руската империя. В изоставените селища се заселват българи от вътрешността на страната, които под влиянието на гръцките учители и свещеници, постепенно се погърчват.
През 1869 година в Бургас се откриват българско училище и църква. Градът е освободен от османска власт на 6 февруари 1878 година от руските войски. По това време в него живеят около 2950 души, основно турци, арменци, евреи, българи и гръкомани. Първи кмет на освободения град е Нико Попов- българин, в чието семейство половината се смятат за гърци. След подписването на Берлинския Договор Бургас става един от 6-те административни центрове на новосъздадената провинция Източна Румелия. По-голямата част от турското население, се изселва в Османската империя, първоначално след Освобождението, а впоследствие и след Съединението на България.
На 29 януари 1895 година емигрантите от Македония в Княжество България създават в Бургас Македонско дружество, наречено Пирин планина в което членуват и емигранти от Одринско. На 12 май 1896 година, по подобие на бургаското македонско дружество “Пирин планина”, по инициатива на Капитан Петко войвода и братята Петър и Никола Драгулеви във Варна, се създава Одринско преселенско дружество „Странджа”. [5]. През месец декември същата година се изгражда и негов клон в Бургас. [5]. На 02 септември 1902 г. двете организации в Бургас се обединяват в Македоно-одринско дружество.
Важен етап от икономическото развитие на Бургас бележи морското пристанище, което е открито на 18 май 1903 година. През 1905 година е основана и Търговска гимназия, а през 1925 година се открива Държавното механо-техническо училище.
В следващите десетилетия градът и окръга се превръщат в най-големия бежански лагер на България. След Илинденско-Преображенското въстание и особено след Междусъюзническата война от 1913 г., градът и региона се напълват с бежанци от Източна Тракия[5]. По непълни данни на бившата Дирекция за настаняване на бежанските семейства в България, до 1931 година в Бургаски окръг са заселени най-много – 12155 семейства като общият им брой възлиза на над 60 хиляди души, две трети от които от Източна Тракия[5]. Останалата част са бежанци от Егейска Македония, основно от района на Енидже Вардар. Те пристигат в периода 1923-1925 г. и са заселени в Бургас и по крайбрежните селища на север от града. На тяхно място за Гърция заминават по-голямата част от гърчеещите се жители от региона.
Македонските българи основават в Бургас Македоно-одринското опълченско дружество, Македонското благотворително братство" Димитър Михайлов", Македонското женско културно-просветно и благотворително дружество"Менча Кърничева", Македонският младежки сговор" Пелистер" и др.
След Втората световна война по-голямата част от еврейското население се изселва в новосъздадената държава Израел.
По време на управлението на БКП, Бургас е превърнат в индустриален център. Частните предприятия и фабрики са национализирани и са построени много заводи, най-голям от които е бившия Нефто-химически комбинат.