Индекс
Ботевград е град в Западна България. До 1934 година носи името Орхание, а до 1866 година Самунджиево.
Градът е втори по големина в областта след Самоков и е административен център на Община Ботевград. Ограден е от Стара планина.
Най-древният предшественик на Ботевград е тракийско селище от петото хилядолетие преди Хр., което се намира в района на днешните хмелови конструкции в местността Манастирището, западно от града. Оттук в Ботевградския музей са прибрани разнообразна битова и строителна керамика, оръдия на труда, мраморна оброчна плоча с образа на Тракийския конник. До града са открити и фрагменти от римска пътна колона с надпис в чест на императорите Валентиниан, Валент и Грациан. Колоната сигурно произхожда от 375 г., защото само през тази година тримата са царували заедно.
Близостта на селището с римския път става причина жителите му да го изоставят и се установят на 3 км. южно от него в гората — закрилник, където израства ново село, наречено Зелин. При заселването на славяните по нашите земи селището придобива чисто славянски облик. Село Зелин влиза в пределите на феодално владение, чиито управител севаст Огнян, виден болярин при цар Иван Шишман, със седалище крепостта „Боженишки Урвич“, оказала последна съпротива на османските поробители в защита на българската държава.
През втората половина на 18 век жителите на с. Зелин се преселват отново в котловината на мястото на днешния град, където около построението страноприемница и самунджийница (хлебопекарна) възникнало ново село, наречено Самунджиево. Тези твърдения обаче се разминават с историческата действителност. Според османски доганджийски регистър от 1564-1565 г. село Самунджиево вече съществува вероятно на същото място и поне някои от жителите се занимават с отглеждане и снабдяване на султанския двор със соколи. Дали в селището тогава действа църква, не може да се отговори поради липсата на сведения. Знае се само, че през 1826 г. в Самунджиево има полусхлупен параклис, към който тогава е основано килийно училище. Параклисът се казва „Св. Георги". През 1864 година е създадена часовниковата кула, а през 1865 г. тук е издигната единствената българска църква, посветена на мъченик, убит от турците - Георги Нови Софийски.
През 1866 г. през селото е прокаран стратегически военен път Русе-София и по предложение на известния турски реформатор Мидхат паша Самунджиево е обявено за град — център на каза от 30-тина села и два града Етрополе и Тетевен, отцепени от Ловешката и Врачанската каза. Новият град е наречен Орхание, на името султан Орхан Гази. Името Самунджиево е забранено под страх от големи глоби, но жителите на града не приемат името Орхание и започват да го наричат просто касабата (на турски град).
Жителите на града водят борба против османските поробители във въоръжените чети на Хаджи Димитър, Панайот Хитов и Филип Тотю. През м. декември 1870 г. в града идва апостолът на свободата — Васил Левски и основава революционен комитет. Орхание се включва в създадения от него първи революционен окръг на страната.
По време на Априлската епопея 1876 г. населението на Орханийския край активно се подготвя за въстанието. То изживява ужасите от жестокото му потушаване чрез съдбата на Ботевите четници, водели сражение с турския башибозук. Това е и поводът на 1 декември 1934 г. градът да бъде преименуван от Орхание на Ботевград. Датата е избрана за празник на града.
По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. българските патриоти, сред които има и немалко жители на Орхание, организират отряди на народно опълчение, за да се сражават на страната на руските войски. Ботевградският край е арена на продължителни кръвопролитни сражения между войските под командването на руския генерал Йосиф Гурко и укриващата се в старопланинските проходи османска армия.
За независимостта и свободата на родината се сражават опълченци от Ботевградския край под командването на генерал Николай Столетов. Мнозина от тях са наградени с ордени и медали за проявена храброст и героизъм в боевете на Шипка, Плевен, Шейново, Стара Загора. На 29 ноември 1877 г. след разгромяването на османските поробители руските войски влизат в Орхание.
При първото преброяване в Княжество България през 1881 г. Орхание има 2284 жители.
Градът е втори по големина в областта след Самоков и е административен център на Община Ботевград. Ограден е от Стара планина.
Най-древният предшественик на Ботевград е тракийско селище от петото хилядолетие преди Хр., което се намира в района на днешните хмелови конструкции в местността Манастирището, западно от града. Оттук в Ботевградския музей са прибрани разнообразна битова и строителна керамика, оръдия на труда, мраморна оброчна плоча с образа на Тракийския конник. До града са открити и фрагменти от римска пътна колона с надпис в чест на императорите Валентиниан, Валент и Грациан. Колоната сигурно произхожда от 375 г., защото само през тази година тримата са царували заедно.
Близостта на селището с римския път става причина жителите му да го изоставят и се установят на 3 км. южно от него в гората — закрилник, където израства ново село, наречено Зелин. При заселването на славяните по нашите земи селището придобива чисто славянски облик. Село Зелин влиза в пределите на феодално владение, чиито управител севаст Огнян, виден болярин при цар Иван Шишман, със седалище крепостта „Боженишки Урвич“, оказала последна съпротива на османските поробители в защита на българската държава.
През втората половина на 18 век жителите на с. Зелин се преселват отново в котловината на мястото на днешния град, където около построението страноприемница и самунджийница (хлебопекарна) възникнало ново село, наречено Самунджиево. Тези твърдения обаче се разминават с историческата действителност. Според османски доганджийски регистър от 1564-1565 г. село Самунджиево вече съществува вероятно на същото място и поне някои от жителите се занимават с отглеждане и снабдяване на султанския двор със соколи. Дали в селището тогава действа църква, не може да се отговори поради липсата на сведения. Знае се само, че през 1826 г. в Самунджиево има полусхлупен параклис, към който тогава е основано килийно училище. Параклисът се казва „Св. Георги". През 1864 година е създадена часовниковата кула, а през 1865 г. тук е издигната единствената българска църква, посветена на мъченик, убит от турците - Георги Нови Софийски.
През 1866 г. през селото е прокаран стратегически военен път Русе-София и по предложение на известния турски реформатор Мидхат паша Самунджиево е обявено за град — център на каза от 30-тина села и два града Етрополе и Тетевен, отцепени от Ловешката и Врачанската каза. Новият град е наречен Орхание, на името султан Орхан Гази. Името Самунджиево е забранено под страх от големи глоби, но жителите на града не приемат името Орхание и започват да го наричат просто касабата (на турски град).
Жителите на града водят борба против османските поробители във въоръжените чети на Хаджи Димитър, Панайот Хитов и Филип Тотю. През м. декември 1870 г. в града идва апостолът на свободата — Васил Левски и основава революционен комитет. Орхание се включва в създадения от него първи революционен окръг на страната.
По време на Априлската епопея 1876 г. населението на Орханийския край активно се подготвя за въстанието. То изживява ужасите от жестокото му потушаване чрез съдбата на Ботевите четници, водели сражение с турския башибозук. Това е и поводът на 1 декември 1934 г. градът да бъде преименуван от Орхание на Ботевград. Датата е избрана за празник на града.
По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. българските патриоти, сред които има и немалко жители на Орхание, организират отряди на народно опълчение, за да се сражават на страната на руските войски. Ботевградският край е арена на продължителни кръвопролитни сражения между войските под командването на руския генерал Йосиф Гурко и укриващата се в старопланинските проходи османска армия.
За независимостта и свободата на родината се сражават опълченци от Ботевградския край под командването на генерал Николай Столетов. Мнозина от тях са наградени с ордени и медали за проявена храброст и героизъм в боевете на Шипка, Плевен, Шейново, Стара Загора. На 29 ноември 1877 г. след разгромяването на османските поробители руските войски влизат в Орхание.
При първото преброяване в Княжество България през 1881 г. Орхание има 2284 жители.