Индекс
Футболът (от английски Football, Foot-Крак + Ball-Топка) е най-известният и гледан спорт в целия свят. В САЩ, Австралия и др. наричат с краткия термин футбол вид спорт, който е подобен на ръгбито. Затова на английски в тези страни се използва името сокър (soccer).
Футболът (от английски Football, Foot-Крак + Ball-Топка) е най-известният и гледан спорт в целия свят. В САЩ, Австралия и др. наричат с краткия термин футбол вид спорт, който е подобен на ръгбито. Затова на английски в тези страни се използва името сокър (soccer).
Футболният отбор се състои от 6 до 11 играчи - един вратар и 10 полеви (и определен брой резервни футболисти според правилата на асоциацията). Най-често всеки отбор си има треньор, на когото е поверена спортната подготовка на отбора - постоянно или с оглед на конкретен турнир или състезание. Основните позиции на футболисти на терена са :
* Вратар - играчът който пази на вратата, да не бъде отбелязан гол. Единствено той има право да играе с ръце в рамките на наказателното поле. Вратарят е неприкосновен в „малкото наказателно поле“ и всяко действие срещу него се наказва с нарушение. Ако вратарят излезе извън наказателното поле, той няма право да играе с ръце и добива статут на обикновен футболист.
* Защитници (разделят се на странични бекове, стопери и централни защитници) - задачата им е да отбраняват територията пред собствената си врата. Целта на страничните бекове е да се разбие основната атака на "крилата" на противника, централните защитници следят нападателите на противника, а стоперите са последната преграда пред вратата. С развитието на играта, стоперите се използват все по-малко. С термина „защита“ се означава тактика в играта, възприета или наложена, при която се цели отблъскване на противниково нападение и опазване на собствената врата. Различните игрови системи предвиждат различен брой защитници.
* Полузащитници (Още халфове - разделят се на дефанзивни, централни и атакуващи според задачите и на крила и централни според позицията по широчината на полето) - изпълняват задачите от централната част на терена. Дефанзивните полузащитници се грижат за подпомагане на защитата. Тяхната основна цел е разбиването на противниковата атака още в средата на терена. Централните полузащитници са универсални и участват както в нападение, така и в защита. Атакуващите подпомагат нападателите, като бързо могат да увеличат бройката на атакуващите футболисти и да изнесат правилно напред топката.
* Нападатели (Разделят се на крила, леки и тежки (тарани) нападатели) - осигуряват атаките на отбора. Основната цел на нападателите е отбелязването на гол в противниковата врата. Крилата (по някога се припокриват с атакуващите халфове) се използват предимно за центриране на токата към тараните. Леките нападатели са поврътливи и скоростни футболисти които могат да избегнат действията на защитниците. Таранът най-често стои в предни позиции и изчаква подаване от друг футболист. Неговата основна цел е завършващият удар. По теория таранът най-често отбелязва головете.
Облеклото на футоблистите по време на игра включва: фланелка с номер, гащета, чорапи (калци), предпазни кори и бутонки. Облеклото на вратаря трябва да се отличава по цвят от облеклото на съотборниците му. Номерът на фланелката е на гърба и е с размери 25 на 4 см - от номер едно (за вратаря на отбора) до 11 за полевите играчи. С числата от 12 до 18 са маркирани резервните (за дадено) състезание играчи. В съвременният футбол не е задължително футболистите които играят на терена да носят номера от 1 до 11 и често се случва на терена дори да няма футболисти с тези номера. Най-големият номер който може да бъде използват от футболист е 99.
Футболът е игра с топка, която се играе от два отбора, всеки от които се състои от 6 до 11 играча, като всеки отбор се стреми да вкара повече голове отколкото противника. С понятието гол се обозначава положението, при което топката преминава с целия си обем т. нар. гол-линия и влиза във вратата (тя се намира между двете странични греди и под напречната греда). Играчите в един отбор се делят на вратар, защитници, полузащитници (на английски „midfielder“ - играч в средата на терена) и нападатели. Всеки пост има определени функции - вратаря пази вратата от голове и има право, в определеното около нея наказателно поле, да играе с топката с ръце; защитниците подпомагат вратаря в опазването на вратата, полузащитниците насочват играта към противниковата врата, а нападателите се опитват да вкарат голове (макар не само те, а всеки да може да вкара гол).
Футболът се играе най-вече с крака (на английски „foot“ - „крак“, „ходило“), но играчите могат да използват абсолютно всяка част от тялото си, освен ръцете, за да играят с топката. При игра с ръка, противниковият отбор получава шанс един от състезателите му да изпълни наказателен удар, а ако това стане в прилежащото към собствената врата наказателно поле, в което пазещия вратата играч (вратар) може да играе с ръце, се отсъжда дузпа -`лице в лице` с вратаря - пряк удар към вратата от 11 метра.
Един футболен мач продължава минимум 90 минути разделени на две части по 45 минути с поне 10-минутна почивка между тях. Треньорите на отборите, които определят тактиката и стартовия състав могат да направят за целия мач по три (в някои първенства до пет) смени на играчи от наличните резервни футболисти. По принцип е възможен равен резултат, освен в срещи на пряка елиминация, когато е нужно да се излъчи победител - тогава може да се играят две допълнителни части, наречени продължения, от по 15 минути без почивка между тях. Според някои правила в продълженията може да се излъчи победител преди края на вторите 15 минути ако се използва правилото на „златния“ или „сребърния гол“. Ако и след това резултатът е равен, се изпълняват дузпи - по 5 от всеки отбор. При нов равен резултат се изпълнява по една дузпа от отбор до излъчване на победител.[1]
Футболът (от английски Football, Foot-Крак + Ball-Топка) е най-известният и гледан спорт в целия свят. В САЩ, Австралия и др. наричат с краткия термин футбол вид спорт, който е подобен на ръгбито. Затова на английски в тези страни се използва името сокър (soccer).
Футболният отбор се състои от 6 до 11 играчи - един вратар и 10 полеви (и определен брой резервни футболисти според правилата на асоциацията). Най-често всеки отбор си има треньор, на когото е поверена спортната подготовка на отбора - постоянно или с оглед на конкретен турнир или състезание. Основните позиции на футболисти на терена са :
* Вратар - играчът който пази на вратата, да не бъде отбелязан гол. Единствено той има право да играе с ръце в рамките на наказателното поле. Вратарят е неприкосновен в „малкото наказателно поле“ и всяко действие срещу него се наказва с нарушение. Ако вратарят излезе извън наказателното поле, той няма право да играе с ръце и добива статут на обикновен футболист.
* Защитници (разделят се на странични бекове, стопери и централни защитници) - задачата им е да отбраняват територията пред собствената си врата. Целта на страничните бекове е да се разбие основната атака на "крилата" на противника, централните защитници следят нападателите на противника, а стоперите са последната преграда пред вратата. С развитието на играта, стоперите се използват все по-малко. С термина „защита“ се означава тактика в играта, възприета или наложена, при която се цели отблъскване на противниково нападение и опазване на собствената врата. Различните игрови системи предвиждат различен брой защитници.
* Полузащитници (Още халфове - разделят се на дефанзивни, централни и атакуващи според задачите и на крила и централни според позицията по широчината на полето) - изпълняват задачите от централната част на терена. Дефанзивните полузащитници се грижат за подпомагане на защитата. Тяхната основна цел е разбиването на противниковата атака още в средата на терена. Централните полузащитници са универсални и участват както в нападение, така и в защита. Атакуващите подпомагат нападателите, като бързо могат да увеличат бройката на атакуващите футболисти и да изнесат правилно напред топката.
* Нападатели (Разделят се на крила, леки и тежки (тарани) нападатели) - осигуряват атаките на отбора. Основната цел на нападателите е отбелязването на гол в противниковата врата. Крилата (по някога се припокриват с атакуващите халфове) се използват предимно за центриране на токата към тараните. Леките нападатели са поврътливи и скоростни футболисти които могат да избегнат действията на защитниците. Таранът най-често стои в предни позиции и изчаква подаване от друг футболист. Неговата основна цел е завършващият удар. По теория таранът най-често отбелязва головете.
Облеклото на футоблистите по време на игра включва: фланелка с номер, гащета, чорапи (калци), предпазни кори и бутонки. Облеклото на вратаря трябва да се отличава по цвят от облеклото на съотборниците му. Номерът на фланелката е на гърба и е с размери 25 на 4 см - от номер едно (за вратаря на отбора) до 11 за полевите играчи. С числата от 12 до 18 са маркирани резервните (за дадено) състезание играчи. В съвременният футбол не е задължително футболистите които играят на терена да носят номера от 1 до 11 и често се случва на терена дори да няма футболисти с тези номера. Най-големият номер който може да бъде използват от футболист е 99.
Футболът е игра с топка, която се играе от два отбора, всеки от които се състои от 6 до 11 играча, като всеки отбор се стреми да вкара повече голове отколкото противника. С понятието гол се обозначава положението, при което топката преминава с целия си обем т. нар. гол-линия и влиза във вратата (тя се намира между двете странични греди и под напречната греда). Играчите в един отбор се делят на вратар, защитници, полузащитници (на английски „midfielder“ - играч в средата на терена) и нападатели. Всеки пост има определени функции - вратаря пази вратата от голове и има право, в определеното около нея наказателно поле, да играе с топката с ръце; защитниците подпомагат вратаря в опазването на вратата, полузащитниците насочват играта към противниковата врата, а нападателите се опитват да вкарат голове (макар не само те, а всеки да може да вкара гол).
Футболът се играе най-вече с крака (на английски „foot“ - „крак“, „ходило“), но играчите могат да използват абсолютно всяка част от тялото си, освен ръцете, за да играят с топката. При игра с ръка, противниковият отбор получава шанс един от състезателите му да изпълни наказателен удар, а ако това стане в прилежащото към собствената врата наказателно поле, в което пазещия вратата играч (вратар) може да играе с ръце, се отсъжда дузпа -`лице в лице` с вратаря - пряк удар към вратата от 11 метра.
Един футболен мач продължава минимум 90 минути разделени на две части по 45 минути с поне 10-минутна почивка между тях. Треньорите на отборите, които определят тактиката и стартовия състав могат да направят за целия мач по три (в някои първенства до пет) смени на играчи от наличните резервни футболисти. По принцип е възможен равен резултат, освен в срещи на пряка елиминация, когато е нужно да се излъчи победител - тогава може да се играят две допълнителни части, наречени продължения, от по 15 минути без почивка между тях. Според някои правила в продълженията може да се излъчи победител преди края на вторите 15 минути ако се използва правилото на „златния“ или „сребърния гол“. Ако и след това резултатът е равен, се изпълняват дузпи - по 5 от всеки отбор. При нов равен резултат се изпълнява по една дузпа от отбор до излъчване на победител.[1]