В 1867 - 1877 г. останалите живи ратници и поборници взимат идеята за построяване на възпоменателен паметник. След изграждането на паметника на Освободителите в София през 1905 г. авторът на проекта - италианския скулптор Арнолдо Цоки, бива поканен да изработи паметник на Опълченците. Той е бил осветен на 11 август 1906 г. в присъствието на министър Малинов, Кръстев, ген Ботев, градоначалника, румънския консул, румънски и български опълченци
Паметникът има пирамидална композиция. Върху квадратен стереобат, със стълби от едната страна се издига колона от гранит с пиедестал и тристъпален цокъл.
Върху колоната стои изправена бронзова статуя на Свободата - 3,75 м висока, държаща в лявата си ръка меч и протегната напред десница.
Върху страните на пиедестала - орелефи, възпроизвеждат исторически моменти от Освободителната война. Два едри бронзови лъва, единият с разкъсана верига в уста, а другият - пазещ меч и щит с надпис "Свобода" охраняват статуята. Текстът на главния надпис е следния: "На поборниците и опълченците, които са взели участие за Освобождението на България през 1867 - 1977 г".
Паметникът има пирамидална композиция. Върху квадратен стереобат, със стълби от едната страна се издига колона от гранит с пиедестал и тристъпален цокъл.
Върху колоната стои изправена бронзова статуя на Свободата - 3,75 м висока, държаща в лявата си ръка меч и протегната напред десница.
Върху страните на пиедестала - орелефи, възпроизвеждат исторически моменти от Освободителната война. Два едри бронзови лъва, единият с разкъсана верига в уста, а другият - пазещ меч и щит с надпис "Свобода" охраняват статуята. Текстът на главния надпис е следния: "На поборниците и опълченците, които са взели участие за Освобождението на България през 1867 - 1977 г".